В Египет парфюмите са носили името на града, в който са били направени или името на основната си съставка. Релефите, в някои гробници показват, че при производството им е имало надзирател, работници по извличане на парфюма и анализатор, който използвал обонянието си. Използваните съставки са били предимно бадем, канела, ирис, животинска мас, мускус.
Открити са доста такива рецепти в книгата “Естествени науки“ на древния философ Плиний Старши, но днес те са изключително трудни за изпълнение. Парфюмът се е горял, като тамян така ароматът му бил изключително силен. Интересен е фактът, че 3 300 години след смъртта на Тутанкамон, в гробницата все още се е усещал аромата на парфюм. Египтяните са ги използвали както за себе си, така и за ритуалните погребения на знатните особи.
Скоро след Златната ера, ароматите са започнали да се използват масово, не само от елитните класове. Започнал и внос на ароматни масла от Арабия и Персия, като по този начин те смесвали досегашните използвани съставки с екзотичните.
Интерес е слухът, че Клеопатра използвала ароматните течности не само за козметика, но и като афродизиак, с който съблазнила Юлий Цезар, а по-късно и Марк Антоний.
Съхранението на парфюмите е ставало в много красиви, специално създадени съдове, които се изработвали от стъкло, абаносово дърво и алабастър. За по-високо поставените египтяни, често пъти се използвали скъпоценни камъни и злато. Древните гърци и римляните са се учили за парфюмите от Египтяните, които били издигнали в култ почитта и насладата на сетивата към парфюма.
И до днес Египет е водеща държава в производството на ароматни етерични масла и на жасмин, много ценна и предпочитана съставка в съвременните маркови парфюми.
