Време за мен

Къде се е скрило малкото време за мен самата? Малко време, в което да съм активна, в силите си, обръщайки поглед само към себе си. Чудесно е да връзваш все повече социални възли, чудесно е да работиш за прехраната си, но по-чудесно е да вложиш време в малко грижа за собствената си душа.

Да грабнеш книгата, която те чака смирено на рафта, да разпилееш всички благоухания и да спретнеш тленното си убежище, отдавайки се на сладка суета, да отпуснеш тяло и душа в отнасяща музика или просто да приготвиш любимото си ястие, за да поглезиш върха на езика си с феерия от вкусове...

Липсва ми успокоението на домашния уют. Вкъщи само спя или съм полузаспало зомби, смачкано от работа и борба за оцеляване в тролея. През уикендите също няма вкъщи. Или съм навън, или използвам стаята си за учебен кабинет. Моля ви, намерете време от мен за мен. Аз явно не мога.