Играехме я във вечерните часове, след училище и по лагерите. Може би това беше първият ни флирт или първата целувка. Тогава още не бяхме тийнейджъри, нямаше лаптопи и не се научавахме да сваляме гаджета по Интернет.
Затова беше и по-трудно да събереш смелост да заговориш момчето от другия клас и още повече, за да го целунеш. И аз се чудя как сме оцелявали без чудесата на съвременните технологии и без виртуалните източници на информация, но е факт – оцеляхме някак.
И сега, ние – вече пораснали и поумнели може би, понякога ненадейно си спомняме как в полумрака сме подарили първата си целувка или как неумело сме изразили първата си любов. Сега децата застрашително бързо порастват и устремно навлизат в периода на тийнеджърското остроумие и sms-любовта.
Интернет доста облекчава първите флиртове, а тайните на секса се разкриват още преди първото влюбване. Всичко изглежда много по-лесно и по-достъпно. Но дали наистина им е толкова лесно? Едва ли.
Любовта никога не е лесна, вечен подход и правилник към нея няма. Неразгадана химическа формула, първично привличане или духовна близост – любовта си остава загадка без правила, създадена от съдбата, за да прави живота ни интересен и вълнуващ. Аз помня моята истинска първа целувка! Може би не знаех тогава как да се целувам, но още помня момчето, което ме научи мило и търпеливо да го правя по-добре. Но пък и аз бях добра и любознателна ученичка :)
Сигурно и вие имате поне един "първи" спомен или повече... споделете с усмивка и намигване и с нас!
