Ще почувствате силата и
величието на Европейското възраждане - „Ренесанс“, защото до този момент не съществуват масивни жилищни сгради с големи прозорци и жизнерадостни обитатели, не се срещат откритото улицата самоуверени хора и дори през ум не може да му мине на някой, че богове от иконите и фреските в църквите могат да приличат на съседа му.
Създава се
блестяща култура, в която художествения усет и творчески амбиции избухват със сила, непозната от времето на древна Гърция. След около 1000 години начинът на живот и вкусовете на хората са се променили, но класическият стремеж към естественост, простота, размисъл и красота се отразяват във всички творчески направления на човешката дейност. А тези класически цели са валидни и за съвременния интериорен дизайн.
Жилищните сгради са с прости обеми, подобни на антични постройки, но мощните им, категорични и чисти линии се противопоставят на природата, а не преливат в нея, като жилищата в древна Гърция. Интериорът е също така мащабен и мощен, с ясни пропорции и задължително отношения на дължина към широчина и височина.
Съотношението на
златното сечение се спазва във всички пропорции. Стаите са високи и просторни, с прозорци поставени в дълбоки ниши, в които са разположени кресла за разговор пред гледката на природата. Подовите настилки почти винаги са карирани или шахматни, изработени от мрамор, мозайка, циментова замазка или дърво.
Стените са покрити с ламперии, килими или кожи, с щамповани златни или цветни орнаменти. В редки случаи, и то като признак на разкош, те се облицоват с плат. В най-богатите жилища във Венеция, където е съсредоточен
луксът на времето се е смятало за обичайно да има поне две стаи с позлатени тавани.
Таваните са най-голямата гордост на стопаните. Те се изпълнявали с видими греди, сложна дървена обшивка или
богата дърворезба. Понякога скъпата дърворезба се заменяла с по-леснодостъпни средства и се украсявали с рисувани орнаменти в полетата между кръстосаните греди на касетирания таван. Рисували се пейзажи и житейски сцени.
Мебелите, които до този момент са практични занаятчийски изделия, вече са уникални и представителни творби. Леглата са с балдахини, поддържани от струговани или орнаментирани колони и са основна мебел в дома. Освен за спане, служат и за посрещане на гости на домакинята, в знак на уважение.
Затова леглото се поставя в средата на една от стените или в центъра на стаята върху специален постамент. По важност следващ е сандъкът за дрехи и винаги е украсен с рисунки, резба, инкрустации, панти и брави от ковано желязо. Съвсем плахо в интериора за първи път навлизат гардеробът, бюфетът, скринът и кухненските шкафове.
Те все още нямат свои форми и изглеждат като миниатюрни сгради с колонки, пиластри, корнизи и табли, напомнящи на прозорци. Краката им са оформени като лъвски лапи или стилизирани фигури. Столовете най-често са изработени от цели дъски със сложно изрязан контур или релефна резба.
Мебелите често са
украсени с рисунки, но майсторите обикновено се стремят към естествения цвят на леко намазаното с восък дърво. На почит са килимите. Изпълнени с различни повествователни сцени и сложни орнаменти, те са най-честото покритие на всяка стена.
Килимът става мода, навлиза в ежедневието и когато липсва, на стените се рисуват мними килими. Интериорът е безусловно дело на жените. Но тъй като най-голямата похвала за жената от това време е, че има високообразована мъжка душа, в интериора се преплитат подчертаната строгост с женската топлота.
Строгостта е в подреждането на мебели и вещи около свободното централно пространство, а топлотата се крие в цветовете на многобройни малки и големи килими, покривки, завеси и драперии.
Постижението на интериора по време на Ренесанса се отнасят до тесен кръг от хора. Скъпите мебели не достигат до широките кръгове от населението. Но тяхната
уравновесена симетрия, правилна геометрична форма и разумна конструкция ще присъства в почти всеки дом от следващите столетия.
Ще се дава предимство ту на практичността, ту на външния блясък, но оразмеряването на всички вещи на интериора с мащаба на човека, хармоничните пропорции и пестеливостта на изразните средства ще останат като пример за художествен усет.
Използвана литература: Всеобща история на архитектурата, изд. 1963 г.; Интериорът през вековете, изд. 1984 г.