Показват се публикациите с етикет скъпи мебели. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет скъпи мебели. Показване на всички публикации

19 юли 2016 г.

Да убиеш печка

Искали ли сте да убивате? Да изтръгнете капчицата живот? Да унищожите? Случвало ли ви се е да мразите толкова, че да започнете да нанасяте удари, но не можете да спрете, докато не усетите края? Мечтали ли сте да изкрате цялата агресия, злоба, събирания гняв върху какъвто и да е обект? Представяли ли сте си как разказвате на хората как сте пребили, смазали, унищожили? А после със злостен поглед да завършите разказа с „Разказах ѝ играта!“. Ей така, да размахате нож, ножага, сабя, ятаган, таран върху спънка, човек, мебел?

Искало ли ви се е да убиете... печка?

Старата печка

Аз убих печка! Господи, скапаната Печка! Да, с главна буква. Така убийството ми добива завършен вид! Тя беше от Онзи тип печки, нали се сещате. От Онзи тип, който се опитва с всеки винт, жичка и реотан да ви съсипе нервите! Дращи с всеки котлон по невроните ви, и се киска с металически гласец зад гърба ви!

Не познавате ли този тип печки?

Това са печките, които ви мразят! Обещаващо отваря фурна, но изпича картофите ви за четири часа. Постепенно единият котлон умря. Всъщност не помня кога, защото май бяхме и връстници. Баща ми махна пластмасата от копчето, което включваше този конкретно котлон, просто защото... не можеше да се включи. Уж за сигурност. Не и докато не се спънах и къде, къде да се хвана? За стърчишката, жалък паметник на въпросното копче. Падайки, осъзнах, че съм въоръжена, защото съм изтръгнала въпросната стърчишка, която се оказа дълга около 40 см, и я размахвам като магическа пръчка. След това реших просто да я мушна обратно в дупката й, за да не види баща ми, за да не ме овиква. Правейки го, ме тресна ток.

...сякаш огромни метални ръждясали врати на зандан се затварят бавно от петима потни роби.

Постепенно стърчишката намери друго приложение. С времето вратата на фурната спря да се затваря плътно. Просто си зееше 3-4 сантиметра, които 1) правеха пребиваването близо до фурната невъзможно, 2) правеха готвенето изумително протяжно. Сякаш цялата генерирана топлина излизаше от там с две цели. Да ме изгори и да ме остави гладна.

С времето вратата стана толкова нестабилна, че само преминаването ми покрай печката водеше до ужасяващ протяжен скърцащ шум, сякаш огромни метални ръждясали врати на зандан се затварят бавно от петима потни роби. Шумът започваше протяжно, сваляше всички пломби по пътя си, докато последните 10-15 см изведнъж сякаш пантите „олабваха“, вратата се засилваше, и с трясък се джаскаше до максимума, който може да постигне. Скръъъъъъъъъц. Джаааааааас. Ето това беше.

Само преминавах, минавах на пръсти, като облак, като призрак, не дишах, всичките ми еритроцити застиваха и чакаха сигнал да хукнат отново по кръвоносните ми съдове. Но не. Вратата знаеше, че съм там. Сякаш с невидимите си очи скапаната печка чакаше да мина, може дори да няма повей, да не дишам, но явно се забавляваше, че ме стряска и шумът изкривява физиономията ми. Изхитрих се! С тел завързах дръжката на вратата на фурната за Онази стърчишка. ХА! Ахаааа! Сега вратата не се отваряше. Имаше съвсем малък, допустим отвор от около 2 см. Което пък си беше удовлетворяващ ефект. Погледнах самодоволно:

- А отвори се, де! Мамицата ти!

Фръцнах се и се надявах Печката да ме гледа жално със завързаната си уста и се тресе от злоба.

Много бързо обаче разбрах, че съм бъркала. Печката, тази твар мръсна, измисли нов начин да ме малтретира! Да мародерства кожата на пръстите ми. Да, мародерства, защото след няколко готвения кожата по пръстите ми бе чувствително умъртвена. Защото теззи 1-2 см позволено търпим отвор бяха предостатъчно да нагряват телта за връзване така, че всяко отваряне на фурната беше като жигосване. Печката ме жигосваше, бе! Като поредна жертва! Като теле в стадото й! Пръстите ми бяха вечно с мехури или кървави следи от тях, а кварталът – огласян от крясъците ми. Постепенно телта се деформира до такава степен, че вече просто седеше за украса и се върнахме на варианта с зловещите звуци и джаскането на вратата.

И така до деня, в който готвих пълнени чушки. Първо подготвих пълнежа в тенджера, после напълних чушките, сложих ги във фурната, погледнах с отвращение телта, измих тенджерата от пълнежа, сложих я върху печката и се подготвих за четиричасово готвене. И започнах да се контя за мъжа ми. Баня, ароматни масла до изпръхване, обем на косата, маска срещу вечните пъпки, битка с косми, мазило за лакти, мазило за крака, мазило за лице, мазило за корем. Бях се помазала с около 20 балсама, крема, помади, маски и какво ли още не. Подмятвах се у дома по хавлия, оставях ароматите идващи от мен да се борят с аромата на пълнени чушки и се гордеех с пълноценния образ на домакиня, който придобих.

Всичко това беше свързано с движения из апартамента, който между другото е символ на германската кретения. Защото немски архитект е правил проекта и незнайно защо е сложил кухнята в центъра на апартамента. Т.е ако искам да спя, минавам през кухнята. Ако искам да ям, минавам през кухнята. Ако искам да се къпя, минавам през кухнята. Ако трябва да ползвам тоалетната, минавам през кухнята. Всички пътища водят към кухнята. И всяко действие из апартамента водеше до минаване през кухнята. Което водеше до онзи звук, от който ми се напукваше хумата на лицето, токсините ме напускаха не заради помадата от тропически дъжд и плодове, а защото звукът ги плашеше и те на талалзи се изнизваха от тялото ми, пищейки. След звука идваше мигът, в който аз псувайки затварям вратата, изгаряйки се на вратата И телта.

Крем за лице! Отивам. Онзи звук. Крясъци. Успокояване. Още 1 кафе! Отивам. Онзи звук. Крясъци. Успокояване. Нови мехури по пръстите и кипващи нерви, но и сурови пълнени чушки.

При 320940 изгаряне нещо се пречупи. Хванах прясно измитата тенджера с изгорените си ръце и започнах да налагам печката. Удрях и крещях. Онези крясъци на озверял човек. Удрях. Крещях. Не виждах, не чувах. Само налагах печката. Не спрях да викам и удрям, докато не се изпотих и в пълно изтощение седнах на пода. Бях чорлава, с изкривена физиономия, хавлията виснала, ръцете изгорени, всички мазила и помади бяха по тенджера, печка, фурна и хавлия, освен по мен, а сълзите не спираха, защото бях истерясала. В ръцете ми беше изкривената до неузнаваемост тенджера, а аз седейки с нея пред Печката сякаш бях коленичила пред величието й.

- Димитре, чуваш ли ме? След работа минаваш, взимаш ме и отиваме за нова фурна. Защо ли? Защото на старата печка ѝ разказах играта! Е, не съвсем, но ми харесва да го кажа.

А тя седеше пред мен, зинала с огромната си паст, усещах горещия й дъх и НИЩО Й НЯМАШЕ! НИЩО! За да съм по-сигурна, че е пукнала й прерязах кабела! С вдигната вежда и садистична самодоволност! Пукни, Печко, пукни!

3 юли 2012 г.

Интериорът през ренесанса

Ще почувствате силата и величието на Европейското възраждане - „Ренесанс“, защото до този момент не съществуват масивни жилищни сгради с големи прозорци и жизнерадостни обитатели, не се срещат откритото улицата самоуверени хора и дори през ум не може да му мине на някой, че богове от иконите и фреските в църквите могат да приличат на съседа му.

Ренесанс и интериор

Създава се блестяща култура, в която художествения усет и творчески амбиции избухват със сила, непозната от времето на древна Гърция. След около 1000 години начинът на живот и вкусовете на хората са се променили, но класическият стремеж към естественост, простота, размисъл и красота се отразяват във всички творчески направления на човешката дейност. А тези класически цели са валидни и за съвременния интериорен дизайн.

Жилищните сгради са с прости обеми, подобни на антични постройки, но мощните им, категорични и чисти линии се противопоставят на природата, а не преливат в нея, като жилищата в древна Гърция. Интериорът е също така мащабен и мощен, с ясни пропорции и задължително отношения на дължина към широчина и височина.

Съотношението на златното сечение се спазва във всички пропорции. Стаите са високи и просторни, с прозорци поставени в дълбоки ниши, в които са разположени кресла за разговор пред гледката на природата. Подовите настилки почти винаги са карирани или шахматни, изработени от мрамор, мозайка, циментова замазка или дърво.

Стените са покрити с ламперии, килими или кожи, с щамповани златни или цветни орнаменти. В редки случаи, и то като признак на разкош, те се облицоват с плат. В най-богатите жилища във Венеция, където е съсредоточен луксът на времето се е смятало за обичайно да има поне две стаи с позлатени тавани.

Таваните са най-голямата гордост на стопаните. Те се изпълнявали с видими греди, сложна дървена обшивка или богата дърворезба. Понякога скъпата дърворезба се заменяла с по-леснодостъпни средства и се украсявали с рисувани орнаменти в полетата между кръстосаните греди на касетирания таван. Рисували се пейзажи и житейски сцени.

Мебелите, които до този момент са практични занаятчийски изделия, вече са уникални и представителни творби. Леглата са с балдахини, поддържани от струговани или орнаментирани колони и са основна мебел в дома. Освен за спане, служат и за посрещане на гости на домакинята, в знак на уважение.

Затова леглото се поставя в средата на една от стените или в центъра на стаята върху специален постамент. По важност следващ е сандъкът за дрехи и винаги е украсен с рисунки, резба, инкрустации, панти и брави от ковано желязо. Съвсем плахо в интериора за първи път навлизат гардеробът, бюфетът, скринът и кухненските шкафове.

Те все още нямат свои форми и изглеждат като миниатюрни сгради с колонки, пиластри, корнизи и табли, напомнящи на прозорци. Краката им са оформени като лъвски лапи или стилизирани фигури. Столовете най-често са изработени от цели дъски със сложно изрязан контур или релефна резба.

Мебелите често са украсени с рисунки, но майсторите обикновено се стремят към естествения цвят на леко намазаното с восък дърво. На почит са килимите. Изпълнени с различни повествователни сцени и сложни орнаменти, те са най-честото покритие на всяка стена.

Килимът става мода, навлиза в ежедневието и когато липсва, на стените се рисуват мними килими. Интериорът е безусловно дело на жените. Но тъй като най-голямата похвала за жената от това време е, че има високообразована мъжка душа, в интериора се преплитат подчертаната строгост с женската топлота.

Строгостта е в подреждането на мебели и вещи около свободното централно пространство, а топлотата се крие в цветовете на многобройни малки и големи килими, покривки, завеси и драперии.

Постижението на интериора по време на Ренесанса се отнасят до тесен кръг от хора. Скъпите мебели не достигат до широките кръгове от населението. Но тяхната уравновесена симетрия, правилна геометрична форма и разумна конструкция ще присъства в почти всеки дом от следващите столетия.

Ще се дава предимство ту на практичността, ту на външния блясък, но оразмеряването на всички вещи на интериора с мащаба на човека, хармоничните пропорции и пестеливостта на изразните средства ще останат като пример за художествен усет.

Използвана литература: Всеобща история на архитектурата, изд. 1963 г.; Интериорът през вековете, изд. 1984 г.