Историята на денима

Дънките (джинсите) са панталони направена от дебела и твърда памучна материя.

Предвидени за работно облекло те добиват голяма популярност сред тинейджърите през 50-те години на 20-век.

С нови технологии и разновидности те са популярни и до днес – 21 век.

Цветовете, които се използват за направата на дънки са тъмно син, светло син, светло сив и черен.

История : Първите джинси са създадени през 1853 година от Леви Страус.

Материалът, от който са направени те е бил предназначен за палатки.

Днешното им име – джинси идва едва през 30-те години на 20 век.

За финал ще споделя само, че мъжете у дома пазаруват онлайн най-модните и въобще идеалните мъжки дънки. Моето мнение е че те са подходящо облекло за всеки гардероб, особено с такъв голям избор на модели, цветове и кройки. Непретенциозни и удобни дънките винаги ще бъдат любим подарък за мъжете.

Да убиеш печка

Искали ли сте да убивате? Да изтръгнете капчицата живот? Да унищожите? Случвало ли ви се е да мразите толкова, че да започнете да нанасяте удари, но не можете да спрете, докато не усетите края? Мечтали ли сте да изкрате цялата агресия, злоба, събирания гняв върху какъвто и да е обект? Представяли ли сте си как разказвате на хората как сте пребили, смазали, унищожили? А после със злостен поглед да завършите разказа с „Разказах ѝ играта!“. Ей така, да размахате нож, ножага, сабя, ятаган, таран върху спънка, човек, мебел?

Искало ли ви се е да убиете... печка?

Аз убих печка! Господи, скапаната Печка! Да, с главна буква. Така убийството ми добива завършен вид! Тя беше от Онзи тип печки, нали се сещате. От Онзи тип, който се опитва с всеки винт, жичка и реотан да ви съсипе нервите! Дращи с всеки котлон по невроните ви, и се киска с металически гласец зад гърба ви!

Не познавате ли този тип печки?

Това са печките, които ви мразят! Обещаващо отваря фурна, но изпича картофите ви за четири часа. Постепенно единият котлон умря. Всъщност не помня кога, защото май бяхме и връстници. Баща ми махна пластмасата от копчето, което включваше този конкретно котлон, просто защото... не можеше да се включи. Уж за сигурност. Не и докато не се спънах и къде, къде да се хвана? За стърчишката, жалък паметник на въпросното копче. Падайки, осъзнах, че съм въоръжена, защото съм изтръгнала въпросната стърчишка, която се оказа дълга около 40 см, и я размахвам като магическа пръчка. След това реших просто да я мушна обратно в дупката й, за да не види баща ми, за да не ме овиква. Правейки го, ме тресна ток.

...сякаш огромни метални ръждясали врати на зандан се затварят бавно от петима потни роби.

Постепенно стърчишката намери друго приложение. С времето вратата на фурната спря да се затваря плътно. Просто си зееше 3-4 сантиметра, които 1) правеха пребиваването близо до фурната невъзможно, 2) правеха готвенето изумително протяжно. Сякаш цялата генерирана топлина излизаше от там с две цели. Да ме изгори и да ме остави гладна.

С времето вратата стана толкова нестабилна, че само преминаването ми покрай печката водеше до ужасяващ протяжен скърцащ шум, сякаш огромни метални ръждясали врати на зандан се затварят бавно от петима потни роби. Шумът започваше протяжно, сваляше всички пломби по пътя си, докато последните 10-15 см изведнъж сякаш пантите „олабваха“, вратата се засилваше, и с трясък се джаскаше до максимума, който може да постигне. Скръъъъъъъъъц. Джаааааааас. Ето това беше.

Само преминавах, минавах на пръсти, като облак, като призрак, не дишах, всичките ми еритроцити застиваха и чакаха сигнал да хукнат отново по кръвоносните ми съдове. Но не. Вратата знаеше, че съм там. Сякаш с невидимите си очи скапаната печка чакаше да мина, може дори да няма повей, да не дишам, но явно се забавляваше, че ме стряска и шумът изкривява физиономията ми. Изхитрих се! С тел завързах дръжката на вратата на фурната за Онази стърчишка. ХА! Ахаааа! Сега вратата не се отваряше. Имаше съвсем малък, допустим отвор от около 2 см. Което пък си беше удовлетворяващ ефект. Погледнах самодоволно:

- А отвори се, де! Мамицата ти!

Фръцнах се и се надявах Печката да ме гледа жално със завързаната си уста и се тресе от злоба.

Много бързо обаче разбрах, че съм бъркала. Печката, тази твар мръсна, измисли нов начин да ме малтретира! Да мародерства кожата на пръстите ми. Да, мародерства, защото след няколко готвения кожата по пръстите ми бе чувствително умъртвена. Защото теззи 1-2 см позволено търпим отвор бяха предостатъчно да нагряват телта за връзване така, че всяко отваряне на фурната беше като жигосване. Печката ме жигосваше, бе! Като поредна жертва! Като теле в стадото й! Пръстите ми бяха вечно с мехури или кървави следи от тях, а кварталът – огласян от крясъците ми. Постепенно телта се деформира до такава степен, че вече просто седеше за украса и се върнахме на варианта с зловещите звуци и джаскането на вратата.

И така до деня, в който готвих пълнени чушки. Първо подготвих пълнежа в тенджера, после напълних чушките, сложих ги във фурната, погледнах с отвращение телта, измих тенджерата от пълнежа, сложих я върху печката и се подготвих за четиричасово готвене. И започнах да се контя за мъжа ми. Баня, ароматни масла до изпръхване, обем на косата, маска срещу вечните пъпки, битка с косми, мазило за лакти, мазило за крака, мазило за лице, мазило за корем. Бях се помазала с около 20 балсама, крема, помади, маски и какво ли още не. Подмятвах се у дома по хавлия, оставях ароматите идващи от мен да се борят с аромата на пълнени чушки и се гордеех с пълноценния образ на домакиня, който придобих.

Всичко това беше свързано с движения из апартамента, който между другото е символ на германската кретения. Защото немски архитект е правил проекта и незнайно защо е сложил кухнята в центъра на апартамента. Т.е ако искам да спя, минавам през кухнята. Ако искам да ям, минавам през кухнята. Ако искам да се къпя, минавам през кухнята. Ако трябва да ползвам тоалетната, минавам през кухнята. Всички пътища водят към кухнята. И всяко действие из апартамента водеше до минаване през кухнята. Което водеше до онзи звук, от който ми се напукваше хумата на лицето, токсините ме напускаха не заради помадата от тропически дъжд и плодове, а защото звукът ги плашеше и те на талалзи се изнизваха от тялото ми, пищейки. След звука идваше мигът, в който аз псувайки затварям вратата, изгаряйки се на вратата И телта.

Крем за лице! Отивам. Онзи звук. Крясъци. Успокояване. Още 1 кафе! Отивам. Онзи звук. Крясъци. Успокояване. Нови мехури по пръстите и кипващи нерви, но и сурови пълнени чушки.

При 320940 изгаряне нещо се пречупи. Хванах прясно измитата тенджера с изгорените си ръце и започнах да налагам печката. Удрях и крещях. Онези крясъци на озверял човек. Удрях. Крещях. Не виждах, не чувах. Само налагах печката. Не спрях да викам и удрям, докато не се изпотих и в пълно изтощение седнах на пода. Бях чорлава, с изкривена физиономия, хавлията виснала, ръцете изгорени, всички мазила и помади бяха по тенджера, печка, фурна и хавлия, освен по мен, а сълзите не спираха, защото бях истерясала. В ръцете ми беше изкривената до неузнаваемост тенджера, а аз седейки с нея пред Печката сякаш бях коленичила пред величието й.

- Димитре, чуваш ли ме? След работа минаваш, взимаш ме и отиваме за нова фурна. Защо ли? Защото на старата печка ѝ разказах играта! Е, не съвсем, но ми харесва да го кажа.

А тя седеше пред мен, зинала с огромната си паст, усещах горещия й дъх и НИЩО Й НЯМАШЕ! НИЩО! За да съм по-сигурна, че е пукнала й прерязах кабела! С вдигната вежда и садистична самодоволност! Пукни, Печко, пукни!

Най-подходящите парфюми за тийнейджърки

Ако имате тийнейджъри вкъщи, вероятно знаете, че употребата на различни по рода си козметични продукти е неизбежна, а когато става дума за парфюми, могат да се получат неприятни комбинации. Знаете ли кои биха били най-подходящите парфюми за вашите деца?

В тази статия ще ви дам няколко предложения, които ще улеснят значително избора ви на ароматизиращи продукти. Пазарът е залят със всякакви нискокачествени и фалшиви артикули, така че всяка насочваща информация би била от голяма полза.

Ситуацията при подбор на парфюми за млади момичета е малко по-деликатна, тъй като ароматът може да не съответства на възрастта и тяхното настроение. Това може да доведе до крайно негативни реакции от страна на детето, всички знаем колко чувствителни са тийнейджърите в този си период.

Ето няколко предложения за подходящи маркови парфюми:

1. Парфюми за жени Vera Wang Princess на Vera Wang

Настроение: независима и красива

Този аромат придава приключенско и закачливо настроение, благодарение на съчетанието от цветни, плодови и препечени аромати. Водна лилия, ябълка, портокал и кайсия се комбинират с флорални нотки на черен шоколад и розова глазура. Ако този парфюм беше десерт, той щеше да бъде най-красивият. Подходящ е за през деня.

2. Парфюми за жени Glow на Jennifer Lopez

Настроение: женствена и топла

Джей Ло разтърси света с този парфюм, който съчетава ярки цитрусови плодове с нотки на цветя, успокояваща ванилия и мускус, за да достигне до една максимална женственост. Ароматът е чудесен спътник при пътувания и забавления.

3. Парфюми Dessert Beauty Deliciously Kissable Love Potion Fragrance от Jessica Simpson

Настроение: сладка и кремова

Като един от най-добрите аромати на знаменитости, този продукт ухае великолепно. Вкусна френска ванилия и гладък карамел се комбинират с нотки на шоколад и кокос, силно подкрепени от сладкия и свеж аромат на горски плодове и зеленчуци. Резултатът е топъл, богат и ароматен.

4. Дамски парфюми Supermodel на Victoria’s Secret

Настроение: очарователна и секси

С този парфюм може да се почувствате като супермодел. Тук се съчетават нотки на пенливо Бери, съблазнителен цвят на праскова и кремово сандалово дърво, за да се получи един отлежал аромат, който би стоял чудесно за срещи.

5. Парфюми за жени Harajuku Lovers Love от Гуен Стефани

Настроение: фънки градско момиче

Смахнатият моден стил на Гуен Стефани несъмнено се отразява и на нейните аромати. Тук имаме едно прекрасно съчетание на цветя като божур, роза и жасмин, които се хармонизират с прясна праскова и бамбук. Дървесни и мускусни нотки допълват аромата, който е чудесен ако ходите да пазарувате с вашите приятелки.

Аромати познати още от древен Египет

Още от древността хората в Египет са умеели да създават аромати, като за тях този процес се е смятал за цяло изкуство, а неговият създател за творец. Направата на тези уникални ароматни продукти се превръща във форма на изкуството и до днес.

В Египет парфюмите са носили името на града, в който са били направени или името на основната си съставка. Релефите, в някои гробници показват, че при производството им е имало надзирател, работници по извличане на парфюма и анализатор, който използвал обонянието си. Използваните съставки са били предимно бадем, канела, ирис, животинска мас, мускус.

Открити са доста такива рецепти в книгата “Естествени науки“ на древния философ Плиний Старши, но днес те са изключително трудни за изпълнение. Парфюмът се е горял, като тамян така ароматът му бил изключително силен. Интересен е фактът, че 3 300 години след смъртта на Тутанкамон, в гробницата все още се е усещал аромата на парфюм. Египтяните са ги използвали както за себе си, така и за ритуалните погребения на знатните особи.

Скоро след Златната ера, ароматите са започнали да се използват масово, не само от елитните класове. Започнал и внос на ароматни масла от Арабия и Персия, като по този начин те смесвали досегашните използвани съставки с екзотичните.

Интерес е слухът, че Клеопатра използвала ароматните течности не само за козметика, но и като афродизиак, с който съблазнила Юлий Цезар, а по-късно и Марк Антоний.

Съхранението на парфюмите е ставало в много красиви, специално създадени съдове, които се изработвали от стъкло, абаносово дърво и алабастър. За по-високо поставените египтяни, често пъти се използвали скъпоценни камъни и злато. Древните гърци и римляните са се учили за парфюмите от Египтяните, които били издигнали в култ почитта и насладата на сетивата към парфюма.

И до днес Египет е водеща държава в производството на ароматни етерични масла и на жасмин, много ценна и предпочитана съставка в съвременните маркови парфюми.