Първото ниво на курса ми по фотография върви към края и сигурно заради това усещам лек страх от липсата на скоро предстояща, смислена емоция. Не успях да задобрея кой знае колко в правенето на прилични снимки, но пък много дръпнах в логика и теория, т.е. - изкопах основите за градежа на фотографската мисъл:
1. Оборудване
Вчера преди курса, фокусирах един магазин и "щракнах" качествено с летен реквизит - рокли и шалове. После, докато си подскачах задоволено по улицата и мислено претеглях количеството на валутните единици излезли и останали в дебитната ми карта, при така отворената бленда, с изненада установих, че подсъзнанието ми ги остойности в RAW формат на 5 снимки: 4-те филтъра и статива, които трябва да имам скоро.
2. Композиция
Едно от изключенията за добра, но неотговаряща на правилата за композиция снимка е освен уникалност, тя да предава силна емоция. Чудя се дали ако имах смелост да извадя и насоча обектива в автобуса, бих щракнала качествен кадър за измеренията на фотографията, но определено ако реша да уча психиатрия, знам къде, кога и как мога да открия жив материал: - автобус № 309, в отсечката от "Лъвов мост" до "Метрост. Сливница", между 21.00 и 22.00ч. В 3 от 3 случая, задължително присъства идеалният обект, всеки път с различна тематична/клинична насоченост.
3. Обработка с Photoshop
Трите основни цвята във фотографията са черен, бял и сив, като те са основа за цветови корекции на изображенията във Фотошоп.
Днес реших да упражня със сивото - новата сива, лека, дълга рокля без презрамки и ръкави, които заместих със сивия, преливащ шал, сложен да покрива голотата на раменете ми, и вързан някъде отзад.
Лакиране, грим и разпиляване на коси почти до обяд - изобщо, докарах визия за фотосесия на съвременни илюстрации на "Малката кибритопродавачка", до такава степен, че в автобуса, един мъж ме попита дали е свободно празното място до мен и може ли да седне, явно притеснен да не угаси пламъка на кибритената ми клечка.
Не толкова съобразителен с моите очаквания за рязкост, се оказа фотографа "горе", коригиращ настройките на деня ми. Дали заради лесно намиращия се по мен сив цвят, средната пипетка се оказа единствената обработка на иначе очакваната цветна фотография.
Вече не се ядосвам, знам че един ден е само една несполучлива снимка в карта с памет най-малко 4GB. Утре ще пробвам с бялата, средно къса рокля и лилавия шал, с надеждата да ме подравни по светлите тонове и да не е чувал за Дейв Крос, и неговия трик за намиране на неутрално сиво.
4. Подготовка за печат - не сме го учили, но импровизирам по подразбиране
Правилото е, че трябва да се подсигуряваме предварително с фокус, без значение от "шума" в снимката, за това - без страх от по-високото ISO. При стандартни фотоси и неразглеждане на изображението в 100%, шума не личи. И аз така настроих възприятията си за емоции - в четвъртък, за финала, пак ще нахлузя дънки, тежките черни обувки и раницата, защото ще снимаме София нощно - ура!
Няма коментари:
Публикуване на коментар