На периоди съм, честно казано. Италианската кафеварка има добрия навик да изпълва къщата с аромат, което ѝ печели точки. Обикновено пия кафе докато правя нещо: ровя из нета (друго нещо, което обичам да правя), гримирам се (особено, когато ходех на работа в офиса), гледам телевизия или чета. Но май най-много обичам - на спокойствие, сред природата, в добра компания…
Обичам много да чета. Никога нямам достатъчно време за четене на каквото ми се чете. Върховният кеф е лятото в хамака с котката. Тук ще залепя и страстта към списания. Трябва изрично да кажа, че не обичам модни, женски и всякакви други малоумни списания, които те учат как да слагаш червило. Обичам готини списания - умни, забавни, добре написани с куул дизайн. За съжаление в момента няма много такива на българския пазар. Такива списания обичам не просто да чета, нямам нищо против и да ги правя, уви към момента нямам тази възможност… Като казах четене и хамаци да спомена и котките - най-великото същество на този свят. Котката не може да бъде обяснена, опитомена или подчинена, но с това спирам защото, каквото и да кажа, все ще е клише.
Травъл… on the road again или пътуване, на прост български. Стягам куфари за от 20 до 40 минути в зависимост колко далеч ще ходя. Багажът за морето го приготвям и за по-малко. Навсякъде ми се ходи - нямам приоритетна дестинация. Единственото условие е да се върна вкъщи, защото това му е най-хубава част на пътуването.
Лени, ех Лени. Всъщност предизвикателството дойде точно покрай снимка на Лени. Лени въплъщава една дузина неща, които харесвам - музиката, китарата, мекия черен глас, всичкия талант, които ми докарват тръпки. Лени е мулат - майка афроамериканка и баща руски евреин. Силно вярвам, че мулатите - тези деца на междурасовата любов, са хората на бъдещето. Един ден, след много векове, всичко хора ще са мулати и няма да има раси… красота… Абе Лени е секси от всякъде, няма как да не го обичаш…
Няма коментари:
Публикуване на коментар