14 януари 2015 г.

3 книги за лидерство и личностно развитие

Личностно развитие обикновено се споменава в контекста на работата или бизнеса. Тоест целта е как да се развия като личност за да направя повече пари и да живея по-добре, или пък да съм по добър служител, или каквото и да е свързано с работа и бизнес. Тая мотивация ми куца малко. Като обичаш ябълки или искаш да направиш околосветско пътуване си посаждаш ябълки, или си набавяш най-необходимото и тръгваш на път.

Лидерство и личностно развитие

Вместо това някои хора обичат ябълки и се трудят да направят много пари да имат ябълки или пък правят много пари, за да обиколят света. Времето си върви може да не направиш достатъчно пари, може вече да не искаш ябълката или пътуването, може вече да си друг човек.

Има и много други неща, които не харесвам в книгите за личностно развитие, но няма да се разписвам чак толкова. Само да допълня, че голяма част от тях са пълен боклук и вероятно авторите им са загубеняци с богато въображение и кофти живот. Все пак има книги, от които може да се научи нещо. Не е като да ти дадат решение на проблема ти, но ти показват нови пътища и алтернативи.

“Психология и вътрешна свобода” от Пиер Дако

Откъсът от книгата ми допадна имаше интересни идеи за интелигентноста (интересувам се и от т.нар емоционална интелигентност), информацията, нуждата от постоянно движение и пагубния застой. Имаше и неща, които не ме спечелиха съвсем, но въпреки това планирам да си я купя или изтегля. Мисля има нещо ценно в нея.

Уроци по лидерство от монаха, който продаде своето ферари

Честно казано не съм се засила да ставам лидер на някакви хора. Все пак лидерството е нещо, което е полезно за всеки. В личен план какво ако не лидерство е да вземеш живота си в ръце. И май мислим еднакво с автора, ако се съди по този цитата, който не съм сигурен дали се отнася за книгата.

Повечето хора свързват думата “лидерство” единствено с бизнеса. Но мъдреците са ме научили, че то е много по-широко понятие. Забележителни лидери могат да бъдат способните учители, големите учени, добрите майки, спортните треньори и политиците. Лидерството, включително умението да бъдеш лидер на себе си, е философия за живота.

"Критичните 25" на Джак Ланкастър

Става въпрос за успял младеж на 25, който има всичко, което желае. Всъщност не ми се чете за някакъв богат младеж, но това ме спечели “Изживейте една уникалната преломна година от живота на човекът, дръзнал да налучка вярната посока в живота си.” Вярно малко шаблонна е вече темата, ама си падам по такива “пуканки”.

Ако сте чели някоя от книгите оставете някой ред за впечатленията си или пишете за тях в блога си.

8 януари 2015 г.

Зимните моменти и една разходка

Будя се във понеделник, все още болна. Денят минава бързо (вкъщи рисувам и слушам музика), отивам на фризьорка и не мога да реша какво искам. Виждам статията в сайта - тогава имаше към 1500 прочита, сега са двойно повече, но какво е значението. Разбираме, че има проблем с поканите. Няма значение, казваме си, но всички сме нервни. Благодаря, Български Пощи, доставихте писмата от София до София по-бавно, отколкото от Елин Пелин до Будапеща.

В 6 ч. тичам нагоре-надолу, проверявам светодиодното осветление от Axeny. Пия червено вино, докато слушам обяснения, че не трябва да се напиваме - никой не работи с пияни автори; когато виждам първите гости сърцето ми подскача. Само обикаляме от група хора на друга група хора, казваме си “Наздраве”, отговаряме и задаваме въпроси, “Благодаря, че дойдохте, ще се върна след малко” и после друга групичка, не се връщаш при предишната.

Всичко минава бързо, накрая събираме нещата и отиваме на афтър парти, където постоянно поглеждаме часовниците си до 23.30, когато повтарят новините по Нова. Към 4-5 с Х. си тръгваме и отивам да спя у тях. Когато се будим към 11.30 тя ми предлага да заминем след 2 часа за Созопол, съгласявам се и се прибирам да си приготвя багажа.

След известно време вече пътуваме и докато тя спи до мен, аз рисувам нещата, които виждам през прозореца.

Морето през зимата. Валеше сняг. Това вече е нещо, което е много по-голямо от един момент. С Х. нямаме нужда от думи, само от храна и чай. Снимаме се със сняг в косите и червени носове. Снегът е натрупал по пясъка на плажа. Днес, преди да тръгнем, прекарваме неопределено време на малкия скрит плаж в стария град. Сядаме на една скала и когато поглеждам към малкия плаж вляво ми се струва, че виждам един малък ангел, който разперва крилете си и отлита и в следващия момент осъзнавам, че това е чайка.

Малко след това преставам да усещам студа, понякога се протягам и взимам по някоя мида. В един момент преставаме да гледаме вълните, които се разбиват в скалите и си казваме, че бихме изпили по един чай. След няколко часа вече пътуваме обратно към София, слагат ни на последните седалки и се разполагаме. Четем, пишем, слушаме музика, правим планове за следващи пътувания: Тайланд, Индия, Китен, Италия. И целият останал свят...