Зимните моменти и една разходка

Будя се във понеделник, все още болна. Денят минава бързо (вкъщи рисувам и слушам музика), отивам на фризьорка и не мога да реша какво искам. Виждам статията в сайта - тогава имаше към 1500 прочита, сега са двойно повече, но какво е значението. Разбираме, че има проблем с поканите. Няма значение, казваме си, но всички сме нервни. Благодаря, Български Пощи, доставихте писмата от София до София по-бавно, отколкото от Елин Пелин до Будапеща.

В 6 ч. тичам нагоре-надолу, проверявам светодиодното осветление от Axeny. Пия червено вино, докато слушам обяснения, че не трябва да се напиваме - никой не работи с пияни автори; когато виждам първите гости сърцето ми подскача. Само обикаляме от група хора на друга група хора, казваме си “Наздраве”, отговаряме и задаваме въпроси, “Благодаря, че дойдохте, ще се върна след малко” и после друга групичка, не се връщаш при предишната.

Всичко минава бързо, накрая събираме нещата и отиваме на афтър парти, където постоянно поглеждаме часовниците си до 23.30, когато повтарят новините по Нова. Към 4-5 с Х. си тръгваме и отивам да спя у тях. Когато се будим към 11.30 тя ми предлага да заминем след 2 часа за Созопол, съгласявам се и се прибирам да си приготвя багажа.

След известно време вече пътуваме и докато тя спи до мен, аз рисувам нещата, които виждам през прозореца.

Морето през зимата. Валеше сняг. Това вече е нещо, което е много по-голямо от един момент. С Х. нямаме нужда от думи, само от храна и чай. Снимаме се със сняг в косите и червени носове. Снегът е натрупал по пясъка на плажа. Днес, преди да тръгнем, прекарваме неопределено време на малкия скрит плаж в стария град. Сядаме на една скала и когато поглеждам към малкия плаж вляво ми се струва, че виждам един малък ангел, който разперва крилете си и отлита и в следващия момент осъзнавам, че това е чайка.

Малко след това преставам да усещам студа, понякога се протягам и взимам по някоя мида. В един момент преставаме да гледаме вълните, които се разбиват в скалите и си казваме, че бихме изпили по един чай. След няколко часа вече пътуваме обратно към София, слагат ни на последните седалки и се разполагаме. Четем, пишем, слушаме музика, правим планове за следващи пътувания: Тайланд, Индия, Китен, Италия. И целият останал свят...