Зимните моменти и една разходка

Будя се във понеделник, все още болна. Денят минава бързо (вкъщи рисувам и слушам музика), отивам на фризьорка и не мога да реша какво искам. Виждам статията в сайта - тогава имаше към 1500 прочита, сега са двойно повече, но какво е значението. Разбираме, че има проблем с поканите. Няма значение, казваме си, но всички сме нервни. Благодаря, Български Пощи, доставихте писмата от София до София по-бавно, отколкото от Елин Пелин до Будапеща.

В 6 ч. тичам нагоре-надолу, проверявам светодиодното осветление от Axeny. Пия червено вино, докато слушам обяснения, че не трябва да се напиваме - никой не работи с пияни автори; когато виждам първите гости сърцето ми подскача. Само обикаляме от група хора на друга група хора, казваме си “Наздраве”, отговаряме и задаваме въпроси, “Благодаря, че дойдохте, ще се върна след малко” и после друга групичка, не се връщаш при предишната.

Всичко минава бързо, накрая събираме нещата и отиваме на афтър парти, където постоянно поглеждаме часовниците си до 23.30, когато повтарят новините по Нова. Към 4-5 с Х. си тръгваме и отивам да спя у тях. Когато се будим към 11.30 тя ми предлага да заминем след 2 часа за Созопол, съгласявам се и се прибирам да си приготвя багажа.

След известно време вече пътуваме и докато тя спи до мен, аз рисувам нещата, които виждам през прозореца.

Морето през зимата. Валеше сняг. Това вече е нещо, което е много по-голямо от един момент. С Х. нямаме нужда от думи, само от храна и чай. Снимаме се със сняг в косите и червени носове. Снегът е натрупал по пясъка на плажа. Днес, преди да тръгнем, прекарваме неопределено време на малкия скрит плаж в стария град. Сядаме на една скала и когато поглеждам към малкия плаж вляво ми се струва, че виждам един малък ангел, който разперва крилете си и отлита и в следващия момент осъзнавам, че това е чайка.

Малко след това преставам да усещам студа, понякога се протягам и взимам по някоя мида. В един момент преставаме да гледаме вълните, които се разбиват в скалите и си казваме, че бихме изпили по един чай. След няколко часа вече пътуваме обратно към София, слагат ни на последните седалки и се разполагаме. Четем, пишем, слушаме музика, правим планове за следващи пътувания: Тайланд, Индия, Китен, Италия. И целият останал свят...

Третата сватба на Джей Ло

Поп-звездата и актриса Дженифър Лопез се омъжила за латиноамериканския певец Марк Антъни, с когото излизала цели 5 месеца. Сватбата се състояла на моравата пред дома на Джей Ло в Лос Анджелис в присъствието на най-близките.

Общо 40 гости. След непрекъснатия поток от новини за матримониалните приготовления на Лопез и Бен Афлек, запълващ всички таблоиди по света в продължение на година и половина, подобна новина изглеждаше доста шокираща!

Списанието US Weekly соъбщава, че всичко, което са успели да видят вездесъщите папараци, проникнали за кулисите на сватбеното тържество, са били скромните бели покривки по масите с цветни композиции по средата.

"Това беше малко, мило, нискобюджетно парти за членовете на семейството и най-близките приятели", - съобщава US Weekly. Оказва се, че и приятелите на Дженифър също са били изненадани от новината - получавайки поканите един ден преди тържеството, те едва успели да измислят тоалетите си.

Струва си да си спомним, че специално за тази сватба Марк Антъни ускорява бракоразводния си процес с бившата Мис Вселена Даянара Торес, и едва преди седмица се сдобива с всички необходими документи в Доминиканската република.

За Джей Ло тази сватба е трета поред - всички предишни бракове на певицата издържат не повече от година.