Горещо е и замириса на лято, плажове и море. По този повод открих в Интернет една лятна загадка свързана с нашите попфолк звезди. Просто на шега опитайте се да познаете коя е тя. Разполагате само със записките и по време на почивката ѝ на един самотен остров...
Ден първи:
М’чи то тука по-хубаво от наш’то Черноморие! Няма багери да копаят, няма пияни шведи. И брегът е пуст, само за мен. Много мразя плажът да е нагъчкан като онзи път в Кушадасъ, когато трябваше да евакуират туристите от половината пясъчна ивица, за да има къде да легна.
Ден втори:
Май не е толкова безлюдно тук. Някакви черни глави надничат от храстите. Сигурно се притесняват да дойдат да си поискат автограф. Докато ги чакам да се престрашат, ще вляза във водата да се разхладя, че слънцето е силно. Изключително навреме! Точно когато се топнах в морето, огромна приливна вълна се надигна и опустоши брега. Но и тук във водата не ми е много уютно! Гледам, че около мен плува половин километрово странно петно. Да не е нефтен разлив? А, не... просто
гримът ми се е измил.
Ден трети:
Местните се престрашиха да ме приближат. Имат хубав пиърсинг – кокалчета в носа. Много са мили, правят ми акупунктура. Боцкат ме с някакви традиционни копия и викат: „Храна! Храна!” Явно разбират, че трети ден не съм хапвала нищо. Жалко, че не знам как да им кажа на туземски: „Донесете тройка кюфтета с картофена салата, ребърца с лютеничка и една кавърма по староселски!” Явно ще си остана без следобедна закуска и ще чакам направо вечерята!
Ден четвърти:
Освен мили, местните са и услужливи. Цяла сутрин мерят мен, после мерят един казан, после пак мерят мен и пак казана... и през цялото време цъкат с език и се почесват – сигурно се чудят как да ми построят спасителна лодка!
Ден пети:
Реших да изнеса акапелен концерт на местните, за да им се отблагодаря за грижите. Но явно имаха проблем с озвучаването и акустиката, защото дойдоха бегом, паднаха на колене и ме помолиха да спра да пея. Казаха ми, че половината дървета са изпопадали, а животните от острова се катерят по стволовете им и панически гребат към съседните острови!
Ден шести:
Заведоха ме на солар. Стар модел. Завързват те за един дебел клон и те въртят – половин час хващаш тен отпред, половин час – отзад. По едно време обаче ме развързаха и ми казаха: „Слизай, отказваме се! Дървата за огъня свършиха, а ти дори не си се зачервила!”
Видях и пирати. Не е вярно това, което говорят, че пиратите правят незаконни дискове с песните ми. Тези носеха калашници и никога не бяха чували за чалга. Продадох им шест мои диска, казаха, че са идеални за измъчване на заложници!
Следобед чух, че някой прави долнопробен кавър на моя песен. Питах туземците: „Кой се дере така от другата страна на острова?” А те ми отвърнаха: „Не е човек. Това е любовният зов на моржовете!”
Ден седми:
Кораб на хоризонта! Съблякох си горнището на банския и взех да махам, за да ме видят и да ме спасят. От кораба ми предадоха съобщение с прожектор по морзовата азбука: „Сигналът засечен! Спрете да веете с това платнище, че ни връщате навътре в океана!” Оказаха се природозащитници. Слязоха от кораба, викнаха: „Горкият кит, изхвърлен е на сушата! Да му помогнем да се върне в морето!” И ме върнаха в морето...
